Здравейте!

Казвам се Димитър Мирчев. Целият ми трудов стаж е преминал в ТСЕ „А. С. Попов“. От 1969г. до пенсионирането ми през 2003г. бях учител по учебна практика. Преподавах на II и III курс специалност: Радиотехника.

Винаги съм се стремял моите ученици да придобият добри умения и навици. Много голяма помощ получавах от по–възрастните ми колеги, между които имаше и мои бивши учители. Всеки по-сложен урок съгласувах с тях. Стремил съм се да осигуря материали и уреди за всеки един урок, защото практическата част в нашата професия е изключително важна. В нашето училище попадаха едни от най-добрите ученици, което се дължеше на факта, че приемът се извършваше с конкурсен изпит. Това беше предпоставка да работя с умни ученици, които бяха дошли да черпят знания и да се развиват. В резултат на това, целите, които си поставях в уроците, винаги бяха постигнати. За да изтъкна факта, че от нашето училище излизаха добри специалисти, ще посоча и това, че при завършване на обучението си, учениците минаваха през три Държавни изпита: Дипломна работа по теория на специалността, Практически изпит по специалността, при който се изискваше да се направят технически изделия, Лабораторни измервания на техническите устройства изработени от учениците.

Висок процент от завършващите техникума влизаха във висшите учебни заведения. Този факт се проследяваше активно през годините чрез статистика.

По времето, когато бях учител, се провеждаха ежегодно летни селскостопански бригади, на които почти винаги бяхме в първите места. ТСЕ „А. С. Попов“ беше мечтата на много от подрастващите.

Лично за мен е повод за гордост, че от фамилия Мирчеви освен мен, техникума завършиха и двете ми сестри. Една от сестрите ми, след завършване на висшето си образование, стана моя колежка и работи до пенсионирането си. Друг повод за гордост е, че моят син и четирима мои племенници също са възпитаници на техникума.

И, за да не спра до тук, ще продължа с поводите за гордост. Живея в с. Волуяк, близо до София. През годините 27 ученици от с. Волуяк завършиха техникума.

Какво друго да кажа накрая, че беше чест да съм част от историята на нашето училище, да бъда част от колектива професионалисти, с които определяхме старта в живота на стотици деца.

Скъпи колеги, желая ви крепко здраве, професионални и лични успехи, изобретателност и безкрайно много късмет в живота и в упражняването на нашата благородна и много трудна професия.

 

С уважение: Димитър Мирчев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.