Здравейте,

Моето име е Ивайло Бецов и завърших ПГАВТ “А.С. Попов” през 2019 година. Днес е 7-ми май, а именно празника на нашата гимназия. Целта на моето съобщение, ако мога така да го нарека, е да разкажа за моят престой в гимназията.

Първоначално не бях много очарован, че ще уча в тази гимназия, но с времето моето мнение се опроверга драстично. В тази гимназия срещнах различни и невероятни хора. Преди да вляза в „Попов“ бях възможно най-антисоциалния човек на земята, но още от първия учебен ден, като че ли се почувствах в свои води и започнах да ставам малко по-социален. През годините се научих на много неща като: какво е приятелството, какво е работа в екип, какво е да ходиш на училище с желание, какво е да се забавляваш въпреки всичко и всички и какво е да излезеш от своята зона на комфорт.

Започнах да правя неща, които предишното ми „Аз“ никога не би си позволило да прави в училище, но всеки един от нас минава през такива периоди, а ако трябва да съм честен на мен си ми трябваше такова нещо, защото бях адски залухаво дете. Никога няма да забравя и изслушването ми за наказание, което доведе до най-хубавите ми моменти изживяни в гимназията. Г-жа Янакиева и психоложката на училището Таня Петрова , решиха да не ме наказват, а вместо това да се включа в комисията по благотворителност. Включих се в нея очаквах да е скучно, но се оказа готино и забавно. Покрай комисията се сприятелих и с по-големите класове и съответно прекарвах повечето си време с тях.

Както всеки един ученик е имал премеждия с учителите така имах и аз. Въпреки всичко имаше учители като г-жа Надя Цветкова, психоложката г-жа Таня Петрова, зам.-директор г-жа Маргарита Янакиева, г-жа Илина Петрова, зам. -директор Цветанка Милушева и г-жа Мария Караколева, г-н Стоянов и други, които бяха просто топ учители. Благодарение на тези хора научих адски много неща не само като материал за училище, но най-вече за живота. Ако трябва да съм честен именно това е работата на учителите, както да ви преподават по даден предмет, така и да ви научат какво е живота, как се процедира в дадени ситуации или по точно, как да се справяме в трудните ситуации и как да бъдем себе си и да не се променяме въпреки обстоятелствата. В тази гимназия придобих най-вече житески опит.

С времето станах председател на комисията по благотворителност и мога да кажа, че бях най-успешният й председател. След това станах и председател на управителния борд и на ученическият парламент. Научих страшно много в гимназията, запознах се с адски много стойностни хора, намерих приятели, които станаха не само мои приятели, но и мое семейство и също така се научих  какво е да си повече себе си, отколкото да си това, което околните очакват да си.

Честит празник! Благодаря ви страшно много за всичко, на което ме научихте! И като за финал ще добавя снимки от последния ден, на който бях в гимназията с едни от най-невероятните хора, с които се запознах, а именно балът ни.

 

       

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *