Какво е за мен Попов?

Какво е за мен Попов, ли?

 
Една голяма бъркотия.
Хубавото на това е, че в
тази бъркотия всеки може
да се намери.
Е, поне аз намерих не само
себе си там.
Намерих доста приятели,
познати и просто скъпи хора.
Срещнах хора с маски и
красива визия, но
вътрешно изгнили.
Имаше хора с изморени лица,
но очи влюбени в живота.
В началото не знаех къде
съм попаднала.
Имаше толкова нови и
непознати хора.
Обаче грабне ли те нещо в
Попов, ставаш негов роб.
И не се чувстваш длъжен
към никого.
Просто нещата така се
завъртат и всъщност всичко,
което правиш е единствено
в твой плюс (или минус).
Учителите.
Те са преподаватели, но
с такава лекота обрисуват
случващото се.
Понякога не е лесно з
а разбиране, но
винаги има шанс.
Учат ме да пречупвам
призмата и да не приемам
моето мнение винаги за
най-правилно и най-важно.
Дават ми кураж и ми вдъхват
сила видят ли, че
отново съм свела очи и не
смея да продължа.
Не са само един или двама.
И не всеки от тях ми е
преподавал.
Но според мен най-важните
уроци за живота и заобикалящата
ни среда, не се учат в час.
Това да си учител е
призвание – да успееш да
помогнеш на едно дете да
порасне, показвайки му
реалността.
В Попов се запознах с много
хора, но само един
от тях ме докосна най-много
и се радвам, че го познавах.
Не ми преподаваше по
нито един учебен предмет,
но ме грабна.
Беше там всеки ден.
Нямаше лято, Нито зима за него.
Един път изчезна, но след
време се върна.
Наваксахме с отсъствието му.
Всеки ден усмивките не
слизаха от лицата ни.
Беше забавно и всеки ден
носеше по поне една
нова поука за нас.
Днес няма кой да застане
на врата и с усмивка
нежна, да ни кани.
Не само аз усетих загубата,
ами и всички останали.
Е, всеки го приема различно.
Срещнах едни от най-близките
си хора, както казах вече
точно в Попов.
Те ми показаха и ме
научиха на доста неща.
Доказаха ми, че може да
съществува приятелство
между момиче и момче.
Оставиха ме и сама да си
извадя поука за случващото се.
Не с всички хора, нещата
започнаха в самото начало
на пътя ми в Попов, но
въпреки това съм щаслива,
че ги има.
Благодарна съм, че се
запознах с всеки един от тях.
В Попов най-после някой
оцени това, което правя.
Да, получих критика и в
същото време усетих, че
труда ми не бе отишъл
на вятъра.
Даден ми е шанса да се
реализирам във всяка една
насока, която ме влече.
Постоянно има хора, които
да ме насърчават да
работя усърдно и да продължавам
само и единствено
Нагоре.
В тази бъркотия всеки ден
си намирам по нещичко,
и слава богу, защото иначе
нищо нямаше да е същото.
И така Попов ми стана като втори дом.
Елена Т. Манова 11б

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.